Какво се случва в тялото и ума ни, когато сме тревожни, защо понякога се страхуваме от неща, които още не са се случили, и какво определя начина, по който преживяваме тревожността?
Понякога тревожността се появява без очевидна причина. Денят протича както обикновено, нищо необичайно не се е случило, а въпреки това усещаме напрежение, неспокойство или смътното чувство, че нещо не е наред.
Друг път причината изглежда съвсем ясна, например предстоящ разговор, важно решение, несигурност във връзката, проблем в работата или притеснение за здравето на близък човек. Мислите започват да се въртят около възможните последствия, тялото се напряга, а вниманието ни сякаш се насочва единствено към това, което би могло да се обърка.
Може да започнем да обмисляме различни сценарии, да търсим отговори или да се опитваме да си гарантираме, че всичко ще бъде наред.
Макар да я преживяваме като неприятна, тревожността сама по себе си не е признак, че нещо с нас не е наред. Тя е част от естествената ни способност да предвиждаме опасности, да се подготвяме за предизвикателства и да се предпазваме.
Но защо понякога тази полезна способност започва да ни изтощава? Как е възможно да се чувстваме застрашени, когато няма непосредствена опасност? И защо една и съща ситуация може да предизвика съвсем различни реакции у различните хора?
Какво всъщност представлява тревожността?
Тревожността е емоционално състояние, свързано с очакването на възможна заплаха, несигурност или неблагоприятно събитие. Тя включва едновременно промени в мисленето, телесните усещания, емоциите и поведението.
За да я разберем по-добре, е полезно да направим разграничение между страха, стреса, тревожността и тревожните разстройства.
За да разберем по-добре тревожността, е полезно да направим разграничение между страха, стреса и тревожността. Макар често да ги използваме като взаимозаменяеми понятия, те описват различни, но свързани преживявания.
Страхът обикновено възниква в отговор на непосредствена опасност. Ако например автомобил се приближава към нас с висока скорост, изпитваме страх, който ни подтиква да реагираме бързо и да се предпазим.
Стресът е реакция на организма, когато сме изправени пред изисквания, натоварване или предизвикателства, които изискват от нас да се адаптираме. Той може да бъде свързан с напрегната работа, конфликти, житейски промени или продължителна несигурност. Стресът невинаги е отрицателен — в определени ситуации може да ни мобилизира, но когато е прекомерен или продължителен, може да изтощи ресурсите ни.
Тревожността е по-силно свързана с очакването на възможна бъдеща заплаха. Можем да изпитваме тревожност, дори когато в настоящия момент няма непосредствена опасност. Например да се притесняваме дни преди важен разговор, да си представяме негативни сценарии или да усещаме напрежение, без да можем ясно да определим от какво се страхуваме.
Тревожните разстройства са състояния, при които страхът или тревожността са прекомерни, продължителни или трудно управляеми и водят до значително страдание или затруднения в ежедневието. Те могат да повлияят на работата, взаимоотношенията, социалния живот и усещането ни за благополучие. Към тях спадат например генерализираното тревожно разстройство, паническото разстройство, социалното тревожно разстройство и различните фобии. Всяко от тях има свои особености и диагностични критерии.
Важно е да подчертаем, че силната тревожност сама по себе си не означава непременно тревожно разстройство.
Тези преживявания често се преплитат. Продължителният стрес може да засили тревожността, а тревожните мисли могат допълнително да поддържат усещането за напрежение. Разграничението между тях ни помага да разберем по-добре какво се случва с нас и защо понякога продължаваме да се чувстваме застрашени, дори когато няма непосредствена опасност.
Психологът Michael A. Tompkins (2013) подчертава адаптивната функция на тревожността: тя насочва вниманието ни към бъдещето и ни мотивира да се подготвяме за възможни трудности.
И действително, ако никога не изпитвахме тревожност, вероятно щяхме по-трудно да разпознаваме рисковете, да планираме действията си и да реагираме на предизвикателствата.
Тревожността може да ни подтикне да се подготвим по-добре за изпит, да обърнем внимание на здравословен проблем или да обмислим внимателно важно решение.
Следователно тревожността не е непременно наш враг. Тя е част от системата, чрез която се ориентираме в един несигурен свят.
Трудностите възникват, когато тревожната реакция стане прекомерна, продължителна или започне да се появява в ситуации, в които не ни помага да се адаптираме, а по-скоро ни изтощава и ограничава.
Какво се случва в тялото, когато сме тревожни?
Тревожността не съществува само в мислите ни. Тя е и телесно преживяване.
Когато мозъкът и организмът оценят дадена ситуация като потенциално заплашителна, се активират физиологични системи, които ни подготвят да реагираме.
В този процес важна роля има автономната нервна система — частта от нервната система, която участва в регулирането на множество функции, протичащи без съзнателния ни контрол, като сърдечната дейност, храносмилането и част от регулацията на дишането.
При възприемане на заплаха може да се засили активността на симпатиковата нервна система, която участва в мобилизирането на организма за действие. Тази реакция често се описва като реакция на „борба или бягство“ (Wiederhold, 2003).
В резултат можем да усетим:
- учестено сърцебиене;
- промени в дишането;
- мускулно напрежение;
- изпотяване или треперене;
- дискомфорт в стомаха;
- сухота в устата;
- замайване или усещане за нестабилност.
Тези усещания могат да бъдат неприятни, а понякога и плашещи. Но част от тях са свързани с естествените механизми, чрез които организмът се подготвя за възможна опасност.
Сърцето може да започне да бие по-бързо, мускулите да се напрегнат, а вниманието да се изостри. Тялото се мобилизира, за да можем да реагираме.
Особеното е, че подобна реакция може да възникне не само при непосредствена физическа заплаха, но и когато очакваме труден разговор, тревожим се за бъдещето или си представяме неблагоприятно развитие на дадена ситуация.
Така се появява едно на пръв поглед противоречиво преживяване: можем да знаем, че в момента сме в безопасност, а тялото ни въпреки това да реагира така, сякаш трябва да се подготви за опасност.
Това е една от причините тревожността да се усеща толкова реална и силна дори когато не можем да посочим конкретна външна заплаха.
Съвременната невронаука показва, че тези реакции не могат да бъдат сведени до активността на една-единствена мозъчна структура. В тях участват взаимосвързани системи за разпознаване и оценка на заплахи, внимание, когнитивен контрол и обработване на телесна информация. В обзор на Akiki и съавтори (2025) се разглежда как нарушенията във функционирането на подобни мозъчни мрежи могат да участват в развитието и поддържането на патологична тревожност.
Това не означава, че обикновеното тревожно преживяване е признак за нарушение в мозъчната дейност. По-скоро ни напомня колко сложни са механизмите, чрез които организмът разпознава и реагира на възможна опасност.
Важно е също да помним, че не всяко физическо оплакване е резултат от тревожност. Новите, необичайни, силни или необяснени симптоми изискват подходяща медицинска оценка.
Защо умът ни непрекъснато търси опасност?
Една от забележителните способности на човешкия ум е, че можем да мислим за бъдещето.
Представяме си различни възможности, предвиждаме последствия, правим планове и се подготвяме за събития, които все още не са настъпили.
Тази способност ни помага да се справяме с живота. Но тя означава и че можем да преживяваме тревожност по отношение на неща, които може никога да не се случат.
Представете си, че сте изпратили важно съобщение на близък човек, но не получавате отговор.
Може да си помислите: „Вероятно е зает.“
Но е възможно да се появят и други мисли: „Дали не съм го обидил?“, „Нещо случило ли се е?“, „Ами ако вече не иска да общува с мен?“
Самото събитие е едно и също — липсата на отговор. Начинът, по който го интерпретираме, обаче може да предизвика съвсем различни емоционални реакции.
Когнитивните модели на тревожността обръщат внимание именно на начина, по който възприемаме, оценяваме и тълкуваме потенциалните заплахи.
Когато сме тревожни, можем да станем по-чувствителни към признаците за опасност, да надценяваме вероятността от неблагоприятно развитие или да подценяваме собствената си способност да се справим с трудна ситуация.
Това не означава, че тревожните ни мисли непременно са неразумни или че опасностите, за които се притесняваме, са въображаеми. Понякога тревогите ни са напълно основателни.
Разликата често е в степента, в която възможната опасност завладява вниманието ни и започва да изглежда като почти сигурна.
Защо несигурността ни тревожи толкова силно?
За някои хора най-трудна се оказва не самата опасност, а невъзможността да знаят какво предстои.
„Ами ако взема грешното решение?“
„Как мога да бъда сигурен, че всичко ще бъде наред?“
„Ами ако пропускам нещо важно?“
В психологията се използва понятието непоносимост към несигурността, за да се опише склонността човек да преживява неопределените ситуации като особено трудни или заплашителни.
Научните изследвания показват, че непоносимостта към несигурността е тясно свързана с тревожността, особено с генерализираното тревожно разстройство.
Изследванията показват, че работата с психолог и психотерапевт може да помогне на хората да се справят по-добре с несигурността и да намалят тревожността си. Wilson, Abbott и Norton (2023) разглеждат резултатите от 26 проучвания с общо 1199 участници с генерализирано тревожно разстройство. Те установяват, че психологическата работа може да помогне на хората постепенно да приемат, че не всичко в живота може да бъде предвидено или контролирано, и да изпитват по-малко тревожност, когато са изправени пред неизвестното.
Тези резултати подкрепят разбирането, че отношението ни към неизвестното е важен психологически процес, върху който може да се работи. Те обаче не означават, че непоносимостта към несигурността е единствената причина за тревожността или че всяка форма на тревожност се обяснява чрез нея.
Когато несигурността се преживява като непоносима, умът може непрекъснато да търси отговори, обяснения и гаранции.
Но бъдещето никога не може да бъде напълно предвидимо.
Именно затова стремежът към абсолютна сигурност понякога се превръща в допълнителен източник на напрежение.
Защо някои хора изпитват повече тревожност от други?
Не всички реагираме еднакво на стреса, несигурността и житейските предизвикателства.
За един човек публичното говорене може да бъде вълнуващо преживяване. За друг то може да предизвика силно напрежение още дни преди събитието.
Някои хора се адаптират сравнително лесно към промените. Други имат по-голяма потребност от предвидимост и време, за да се почувстват спокойни в нова ситуация.
Тези различия не могат да бъдат обяснени с една-единствена причина.
Върху начина, по който преживяваме тревожността, могат да влияят множество взаимосвързани фактори:
- Биологична предразположеност и темперамент. Хората се различават по своята чувствителност към стрес и заплаха.
- Предишен опит. Преживяванията ни могат да повлияят на това кои ситуации възприемаме като опасни и как очакваме да се развият.
- Научени модели на реагиране. Начините, по които сме се научили да посрещаме трудностите, могат да влияят на реакциите ни в настоящето.
- Отношения и социална среда. Подкрепата, конфликтите, очакванията и чувството за сигурност в отношенията могат да имат значение.
- Настоящи житейски обстоятелства. Продължителният стрес, загубите, здравословните проблеми, недоспиването и важните промени могат да засилят тревожността.
Тези фактори не действат изолирано. По-често те се преплитат по различен начин в живота на всеки човек.
Съвременните изследвания на мозъчните механизми също показват, че патологичната тревожност е сложно и разнородно явление. В обзора си Akiki и съавтори (2025) разглеждат не само системите, свързани с непосредствената заплаха, но и мозъчни мрежи, участващи в очакването на бъдеща опасност, когнитивния контрол, мотивацията и социалните процеси.
Това допълва психологическата перспектива: тревожността не е просто въпрос на мислене, нито единствено физиологична реакция. Тя включва взаимодействащи процеси, които могат да се проявяват различно при отделните хора.
Например човек, който многократно е преживявал непредвидимост или заплаха, може да стане по-чувствителен към определени сигнали за опасност.
Друг човек може да изпитва силна тревожност в ситуации, в които се чувства оценяван или се страхува, че ще разочарова околните.
Но не всяка тревожност произлиза от травма, не всяко притеснение има корен в детството и не зад всяка тревожна реакция стои неосъзнат вътрешен конфликт.
За да разберем тревожността на конкретния човек, е важно да разгледаме не само симптомите му, но и контекста, в който те възникват.
Какво се случва в живота му? В кои ситуации тревожността се засилва? Какви опасности очаква? Какво означават тези ситуации за него?
Тези въпроси могат да бъдат важна част от индивидуалното психологическо разбиране, без да предполагат, че съществува едно обяснение, валидно за всички.
Тревожността — естествена част от човешкия живот
Тревожността ни напомня за нещо неизбежно: живеем в свят, който не можем напълно да предвидим или контролираме.
Не можем да знаем предварително как ще се развият всички наши отношения, дали всяко решение ще се окаже правилно или дали ще успеем да предотвратим всяка загуба и трудност.
От екзистенциална гледна точка тази несигурност е част от човешкото съществуване. Възможността да избираме, да се привързваме, да се надяваме и да преследваме значими за нас цели неизбежно ни прави и уязвими.
Това е една от психотерапевтичните перспективи, през които можем да осмислим тревожността, не като универсално научно обяснение на симптомите, а като възможност да разберем по-добре отношението си към живота, промените и неизвестното.
Тревожността сама по себе си не е заболяване. Тя е естествена човешка реакция, която в определени обстоятелства може да бъде полезна, а в други да се превърне в източник на значително страдание.
Когато е прекомерна, продължителна или започне да пречи на съня, работата, отношенията и ежедневните дейности, е важно да потърсим професионална оценка и подкрепа.
Разбирането на тревожността не означава непременно да открием една-единствена причина за нея. По-скоро означава постепенно да разпознаваме връзките между тялото, мислите, емоциите, личния опит и средата, в която живеем.
А това разбиране може да бъде първата стъпка към по-различно отношение към собственото ни преживяване.
Защото понякога трудността не се състои само в това, че изпитваме тревожност, а и в начина, по който започваме да реагираме на нея.
В следващата статия ще разгледаме защо тревожността понякога се задържа, как избягването и търсенето на сигурност могат да я поддържат и защо опитите ни да се предпазим невинаги носят желаното облекчение.
Използвана литература
Akiki, T. J., Jubeir, J., Bertrand, C., Tozzi, L., & Williams, L. M. (2025). Neural circuit basis of pathological anxiety. Nature Reviews Neuroscience, 26(1), 5–22. https://doi.org/10.1038/s41583-024-00880-4
Tompkins, M. A. (2013). Anxiety and avoidance: A universal treatment for anxiety, panic, and fear. New Harbinger Publications.
Wiederhold, B. K. (2003). Conquering panic, anxiety and phobias: Achieving success through virtual reality and cognitive-behavioral therapy. Virtual Reality Medical Center.
Wilson, E. J., Abbott, M. J., & Norton, A. R. (2023). The impact of psychological treatment on intolerance of uncertainty in generalized anxiety disorder: A systematic review and meta-analysis. Journal of Anxiety Disorders, 97, Article 102729. https://doi.org/10.1016/j.janxdis.2023.102729
World Health Organization. (2024). Clinical descriptions and diagnostic requirements for ICD-11 mental, behavioural and neurodevelopmental disorders. World Health Organization.
Статията има информационен характер и не замества индивидуална психологическа, психиатрична или медицинска оценка.


